Ping Films

     Разгарът на лятото е. Горещина. Ще снимаме пак сватба. Не просто сватба, а сватбата на наши много, много близки хора. Хем сме скъпи гости, хем правим това, което обичайно правим – снимаме. Всъщност на всяка сватба винаги е вълнуващо, преживяването е уникално и съкровено всеки път. Независимо колко познаваме преди сватбения им ден младоженците. След края на всичко, по един своеобразен начин, ги чувстваме близки всички. За да разкажем историята им като поети с камера, трябва да се потопим изцяло в тях, да надникнем нежно и ненатрапващо се в очите им и да пречупим това, което виждаме в тях през чувствителността на нашите сърца и обективи. 

     В хотела сме. Нарамили техниката, стъпваме смело нагоре по стълбите на хотела, с потни длани, които само чакат да вземем камерите. Стигаме до булката. Кафе за булката, моля! Щели да укротяват опърничавата. С Шекспир ли или с филма от 1967, не успях да разбера! Но не е и важно! Смеем се. Ани гримира старателно прелестната Цвети. 

      Времето е спряло… 

   Снимаме с Мартин и се смеем. Снимаме роклята, обувките, халките, усмивките, шегите. Смеем се на шегите, които изобилстват. Даже и аз, която много бавно загрявам откъм шеги, се смея. Ама съм им свикнала, затова. 

Казвам ви, спряло е това време просто! 

      Косата е готова. Снимаме и нея. Снимаме усмивките, снимаме кафето на булката, роклята, костюма на Светльо, който настойчиво напомня, че трябва да стигнем навреме в манастира ,,Св. Мина“. Ама какво време, нали ви казвам – в такива вълнуващи дни времето е СПРЯ-ЛО! 

      Булката се усмихва докато я гримират. И все намира какво да ни разкаже още. Oчите й гледат към вечността, към любовта, която винаги ще я свързва с бързащия младоженец.  Meanwhile… Кумовете чакат долу. 

    Снимаме украсата. Снимаме, снимаме и пак снимаме. Там сме вече! В двора на манастира. После сме в храма, където вечното се докосва с бързащото време. 

     Венчават се Божиите раби Светослав и Цветелина… Пред толкова много сърца, събрани в огромното сърце на храма, туптящи за тяхната красива любов. Тази любов, споделя ми Цвети в последствие, се е усетила от всички гости, защото витае във въздуха. И оставя своя красив аромат, който все още стои някъде там, в спомените ни. Защото истинската любов винаги оставя диря и винаги отеква във вечния Промисъл. Свещите в ръцете им горят! Физически и духовно. Гори любовта им, стигайки чак до небесата, защото там, още преди да ги има и да се срещнат, Божията Премъдрост е видяла, че те ще са едно и се обичат. Тази любов проблясва нежно из прозорчетата на душите им. Но и гори чак в сърцата на сърцата им.

     Тренират своя сватбен танц пред мен в хотелската им стая. Все пак трябва да знам какво ще снимам след малко. Сълзите ми се стичат по лицето… Колко много нежност, любов, характер и хумор може да се крие в един сватбен танц! Къде са ми кърпичките, когато ми трябват?! 

     Времето е спряло, ви казвам!

    Цветя, поздрави, точилки, каски, песен, дрон, вятър, торта, препускане из центъра, слънчогледови полета, залез, вратовръзки, букети, пита, майки, бащи, Танцът и много танци, музикални поздрави, затрогващи речи, всичко, докоснато от тяхната любов и заради тях, защото тази любов ни събра всички в този ден и сгря и нашите сърца. И ние всички я усещаме още и знаем, че ще я усещаме тепърва… Че тя ще се разгаря тепърва, защото тези двама сладкиши не могат да останат двама. В тази връзка, пожелаваме им сладки мъфинчета да щъкат из сладкия им дом! 

    Светльо и Цвети вдигнаха летвата на нашите мечти за тях много високо! Всичко беше като на кино, само дето не беше! Съвсем реална си е тяхната любов! И сега само чакаме следващата страница, която да заснемем! ❤