Ставаме в 4:20. Тоалет. Имаме сватба за заснемане. Предстои пътуване – София – Варна. Вземаме и последната партида напълно заредени батерии за камерите и гимбъла и ги пъхаме в раниците. Съпругът ми товари цялата тежка техника в колата. Оправяме набързо детето, целуваме го, то си спи блажено. Товарим и него. Спим по пътя, баща ми ни кара до Варна. Стигаме. Очакват ни младоженец (Коста) с усмивка до ушите, приятна и непринудена атмосфера. Мислим си: обичаме си работата. Снимаме. Вземат булката. ,,Купуват“ я – Коста бута пари в гумен ботуш. Домът гъмжи от радост и емоции. А традициите придобиват смисъл, защото радостните емоции ги изпълват с ново съдържание. Хааайде и едно хорце…
Пътуваме до Балчик – Двореца. Море, градина. Всичко е готово. It’s happening! … Ще си кажат ,,ДА!“ там, на тяхното си място. През целия ден гледаме празничните, искрено усмихнати лица на всички гости. Много ги обичат! Още не можем да забравим трепетното очакване в очите на ефирната и нежна булка Люба, докато Коста идваше да я вземе. А после… После просто ни се плачеше от радост като виждахме колко много се обичат тези двамата. Обичат се и се взимат. Е, какво да ви кажем… Обичаме си работата. За нас тя е любов сама по себе си. Винаги е чест, вдъхновение и радост да сме част от нечий сватбен ден. А да видим за пореден път морето на фона на безграничната любов на Люба и Коста – приказка!
За малко да забравя да ви разкажа за нашите силни надежди да не вали…
Толкова са истински тези младоженци, толкова неподправени… А колко е красив този пламък в очите им, когато се гледат един друг… Взеха се. Граждански и Църковно. Вали. Но всичко е точно! Любовта е красива. Когато е истинска, тя няма нужда от режисура. Явно небето и то се размекна и проля сълзи от радост. Освен да им честитим светото венчание и встъпването в граждански брак, не знаем какво още… Но знаем, че ,,ощето“ тепърва предстои. С малко или повече детски смях, пътувания и огън в очите и сърцата. Същият като от сватбения им ден през септември.
Все така горете, скъпи младоженци!
П.С. По време на монтажа искахме да се видят всички тези чисти емоции. Затова заложихме на нехронологичен похват, който разказва емоционално и автентично сватбения им ден.
Да ви кажем честно – по отношение на монтажа не сме традиционалисти…